ДИВАТА ФЕРМА в Източни Родопи – светът на Бети и Ники от Горно поле

Къщата

Уединена наследствена къща на входа на селото, станала домашно огнище на едно невероятно младо семейство от Маджарово. Това не е общоприетата “къща за гости”, а отворен дом за всички приятели – стари и нови, търсещи свободата, зова на дивото и цвета на живота. Тук има 15 легла (двойни и тройни стаи със собствен санитарен възел)и голям зелен двор за палатки под звездите, наситен с мирис на сено, свежа трева и много цветя.

Фермата

Стадо с над 500 крави и бикове от местни аборигенни породи (марката “Тандем” дължи поне част от славата си на Ники) Родопско късорого говедо и Българско сиво говедо ,живеещи целогодишно на свобода по законите на дивата природа. Пчели (опитомени и диви), зайци, каракачански овце и кучета... Кокошки и петли няма, защото има ястреби... и много други световно застрашени грабливи птици. А в малкото язовирче край къщата е скривалището на “домашната” видра – още едно от най-редките диви животни на планетата, включени в световната Червена книга на защитените видове.

Снимки

Трапезария

Инфо / Места / Възможности

Спалня

Инфо

Вход

Инфо

Домакините

Бети Василиева

Домакинята

Тяе химик по образование, учител по химия и биология, еколог по призвание и екскурзовод с опит от Природозащитния център “Източни Родопи” в Маджарово, изключителен кулинар, майстор на народните танци и ...неизчерпаем източник на положителна енергия.

Николай Василиев

Домакина

Той е зооинженер по образование( само преди броени дни спечели престижния приз- зооинженер предприемач на 2012 година) както и фермер по призвание, истински каубой, безрезервно отдаден на любовта си към животните и природата, чиито случки от ежедневието са достойно продължение на “Дивото зове”

“Започнахме да посрещаме гости през 2005 година и оттогава досега при нас са отсядали много хора. Те идват при нас като туристи и си тръгват като приятели. Мнозина се връщат отново и отново в при нас и в Източните Родопи, привлечени от дивата природа, птиците и културните паметници тук“, разказва Бети. Тя с очарователна усмивка върти къщата, гледа биопродукти и вади биомед, приготвя вкусни източнородопски специалитети, отглежда четири деца... Раздумката с нея на закуска или вечеря прави престоя в „Дивата ферма“ неповторим. „При нас са идвали изключително интересни хора, с които имаме приятни вечери и преживявания, които мнозина нямат в големия град“, казва Бети, когато я питат, не й ли е скучно на село.

Бети

“Винаги ме е привличал волният живот в родното ми село. Нямахме никакви съмнения с Бети да се върнем в Горно поле, след като завършихме висшето си образование. Началото на беше лесно: през 1996 г. продадохаме апартамент в Пловдив, за да купим първата си крава, но повече животни от първото ни стадо не оцеляха. Не се отказахме и днес отглеждаме по природосъобразен начин няколкостотин говеда от местната порода Родопско късорого говедо и Българско сиво говедо - стара защитена българска порода. Фермата ни има сертификати за телешкото месо, меда и зеленчуците от градината им, както и за пасищата, на които пасат животните”, разказва Ники. Той е безценен водач за гостите си в множество приключения в района: конна езда, разходка с лодка, пикници в гората, търсене на мед от диви пчели, хващане на дива крава с ласо, наблюдение на лешояди, тур за минерали и шлихарство (добив на злато)...

Ники

Бети, Ники и децата им Петя, Митко, Калина и Александра са превърнали корените си в начин на живот без да се отказват от техническите новости на нашето време. Те са тракийци в Родопите, на чиято трапеза има и съчанлийска кокошка с катми, и традиционното родопско чеверме.

Нашата история

Историята такава каквато е...

Нашата история започва през далечната 1994г., когато се оженихме и се върнахме още като студенти на село, за да има с какво да се издържаме като младо семейство с първото ни дете Петя. Тогава започнахме с пет кози и десетина овце. Брат ми Стефан, още като ученик в 10 клас започна да отглежда крави – като каза, че иска да се занимава с животновъдство и с нищо друго. На следващата година взехме заем и купихме още 50 овце. Започнахме да правим сирене и с това се издържахме. Междувременно прекъснах майчинството си и започнах работа като учител по биология и химия в училището в Маджарово. След няколко години денонощен труд продадохме овцете, както и наследствения ни апартамент в Пловдив. Заедно с брат ми купихме 16 крави, от които още след 2 месеца умряха половината. Тази трагедия обаче не ни обезкуражи – въпреки всичко продължихме напред, а и нямаше как – роди ни се второ дете...

И така след много мъки и тежки моменти стигнахме до днешната 2012 г – за 17 години стадото ни наброява 500 говеда, 10 каракачански кучета, 4 ездитни коня, около 30 каракачански овце и 30 кошера пчели. Паралелно с животновъдството, имаме и биологична зеленчукова градина, в която отглеждаме абсолютно всичко от ранна пролет до късна есен. Развиваме и селски туризъм. Започнахме с 2 стаи за гости през 2005 г., а от 2012 г стаите са вече 6. Запленени от нашия ентусиазъм, и други хора от селото започнаха да дават стаи под наем, и сега общо легловата база наброява 35-40 легла. Казано простичко – върна се живецът на селото, в който понастоящем живеят 25 баби и ние :)

На гости ни предлагаме само биологична храна с акцент върху местните съчанлийски специалитети: кокошка с катми, заешка баница, гюзлеми, саралии, крукмач, баница с булгур и др. Специалитетът ми е пълнена тиква с телешко – и двете произведени по биологичен начин. Много често казвам на гостите си, че месото е на 3 месеца, а тиквата на 9 :) За забавление на гостите си предлагаме още конна езда, разходки сред природата, каякинг по река Арда и др.
Към 2012 г ние сме единствената биологично сертифицирана ферма за производство на телешко месо в България и въпреки трудностите, с които се сблъскваме като намирането на пазари или бюрокрацията в българските институции, ние се гордеем, че имаме шанса да работим това, което ни прави щастливи.